Реставраторът Кристина Белева:

"Предлаганите антикварни мебели у нас са най-обикновена ширпотреба

67 долара на час се плаща за възстановяване на стари столове и маси в САЩ. Тук всичко става по договорка

"Предлаганите антикварни мебели у нас са най-обикновена ширпотреба, дошла предимно от Австрия и Германия в края на XIX и началото на XX век", твърди Кристина Белева, реставратор в Националната галерия за чуждестранно изкуство. Малкото наистина качествени мебели в антикварните магазини са от Англия и Франция и са закупени специално, за да бъдат продавани тук.

Златно правило при продажбата на старинни вещи е, че колкото по-запазен е даден предмет, толкова по-висока е неговата стойност. Антикварите обаче не обичат да говорят за цени. За тях едно нещо струва толкова, за колкото може да бъде продадено.

За да придадат пазарен вид на предлаганите стоки, търговците на антики често ползват услугите на реставратори. Но ако официалната цена за един час реставраторски труд в САЩ е 67 долара, то у нас всичко става по изрична договорка.

"Когато човек се докосне до някой старинен предмет, той хваща в ръцете си и част от историята. Същността на нашата работа се състои в това да документираме тази история и да поставим дадената вещ на нейното точно място във времето", споделя реставраторът. "
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=244&aid=6275

Вестибюл се гордее с това, че допринасяме за това да "запазим историята" за нашите деца!

И ти ли се чувстваш различно в това заведение?

Чухме, че в центъра на столицата има едно необичайно кафене. Похвалиха ни отличното обслужване, стилно поднасяните сладкиши и ароматното кафе. Но това, което истински подпали любопитството ни и ни задължи да отидем лично да го видим, беше необяснимото спокойствие, което завлядява всички посетители на заведението.

Трябваше сами да се убедим!

Заделяме свободна сутрин в един от първите пролетни дни.

Когато стигаме до Петте кьошета, тръгваме по бул. Прага и свиваме на дясно в първата пряка. Веднага забелязваме голяма табела с надпис „Вестибюл”, а през големите прозорци на ъгъла виждаме няколко малки групички от хора, която пият сутрешното си кафе и разговарят.

Влизаме и усмихнатото момиче, което мие чаши зад бара, ни поздравява с „Добър ден”. Оглеждаме се. Интериорът ни прегръща с топлината и романтиката от началото на миналия век. Старинното масивно обзавеждане е съчетано с чисти природни елементи: в мебелите са употребени корени, клони и други детайли. Всеки мебел е уникат – няма два еднакви предмета, няма повторения. С интерес “изследваме” буковия бюфет, корниза – дебел, извиващ се дървесен клон, изящната дърворезба.

Разпитваме управителя, Емил Йорданов, за тези съкровища на времето. Всички те са лично реставрирани от него и могат да бъдат закупени. Точно така, мебелите в Бар с градина ВЕСТИБЮЛ се продават! 

Поднасят ни поръчаните две парчета торта и две чаши горещо кафе. Вкусните изкушения ни разсейват и за момент прекъсваме разговора за античните мебели в интериора на заведението.

Наслаждавайки се на шоколадовото си прегрешение, осъзнавам, че наистина тук не се чувствам напрегната. Топката в стомаха ми от притеснение дали ще спазя сроковете и ще изпълня задачите си за деня, е изчезнала. Трудно е да не се предадеш на предразполагащата атмосфера.

Поглеждам към дървения бар. Забелязвам нарисувани символи, които съм виждали някъде и преди. Емил ни разказва, че това са руни, използвани от прабългарите, които описват законите на Вселената. Показва ни медальона, който носи – прилича на слънце, на всеки лъч на което има по един от тези символи.

Разпитваме го за руните. Да не би на тях да се дължи това необяснимо усещане за покой?

Разказва ни, че тези символи са пропити с древната мъдрост. Не е необходимо да знаем какво означава конкретният символ. Неговото влияние се усеща интуитивно.

Не сте ли ходили още във Вестибюл? Убедете се сами и ни разкажете. Опишете емоциите си в книгата за гости. Усетихте ли и вие хармонията и спокойствието, за които отдавна копнеете?

Какво каза звездната двойка над чаша ароматно кафе в Бар с градина Вестибюл:

Нети:

„За първи път съм тук, но се чувствам като у дома си. Уютно е и скрито от лудото пулсиране на града. Кафето е вкусно. Харесва ми, че хората, които работят тук са усмихнати. Това ми действа разведряващо. Ако се огледаме в лицата на забързаните минувачи по улиците, ще открием, че повечето от тях са сложили уморени, сърдити или тъжни изражения. Не бива да бъде така.

Дони:

 „Много приятно място. Предразполага ме да бъде безотговорен и да забравя за всичките си задачи за деня :) :) Любопитно ми е на какво се дължи това. И аз като Нети се чувствам странно отпуснат. Мога да кажа почти тибетско спокойствие. :) :) И то в сърцето на столицата! Сякаш, когато влязохме, нетърпението и стресът останаха отвън. Тук, сред тези старинни предмети, сред тези мебели с минало, ритъмът някак се забавя. А може би не са само мебелите. Виждам, че по някои от тях са изрисувани руни. Явно тези древни букви наистина имат голяма сила. Аз дори нося медальон с такива символи, но не съм усещал толкова силно влиянието им.

Пазим топли спомени от детството си. Мебелите, край които сме играли тогава, съживяват мили спомени. Но ако за младите потребители, изграждащи тепърва дом и семейство ‘старинни’ са дори мебелите от 80-те години на 20 век, то за платежоспособните колекционери реставрираните предмети от средата на 19 век., представляват много по-голям интерес.

Не можем да пренебрегнем динамизма на 21 век като фактор, определящ съотношението търсене - предлагане. Днес много повече неща се случват, много по-интензивно. Стоките имат по-кратък живот. Това, което вчера беше тенденция, днес е демоде.

А и старинните мебели не се купуват само с практическа цел. Те не само трябва да бъдат красиви предмети, но и да означават и да символизират; да говорят вместо собственика; да демонстрират образование, класа, принадлежност към дадена култура, към социален статус.

С кредитния бум от преди няколко години много млади българи се сдобиха със собствен дом. Когато имаш собствено пространство можеш да взимаш решенията за интериорния дизайн и да инвестираш в старинни мебели, в мебели с история.

Модерните антични мебели – това словосъчетание вече НЕ Е оксиморон*. Напротив, именно сега е разумно да инвестираме в дълготрайни активи като произведения на изкуството. И по-точно – старинно обзавеждане от края на 18 и началото на 19 век. Това са изящни предмети с душа и спомени, но без злато и блестящи орнаменти; такива, върху които можем да поставим съвременни прибори, декорации, а и един iPod няма да стои зле.

Днес, що се отнася до реставрирани антични мебели, не е достатъчно да кажеш на клиентите, че дадено писалище е в стил Чипъндейл или Луи XVI. Сега, когато в един уеб портал за китайски стоки, можеш да избираш между 60 000 артикула в раздел ‘за дома’, класиката има нужда от етикет и име, за да бъде разпознавана.

Обзавеждането, създадено много преди ние да се родим, е творба на изкуството и тези, които го продават, го позиционират много внимателно. Старинните мебели трябва да бъдат разбрани, тяхната история трябва да бъде разказана, така че клиентите да се вдъхновят и да припознаят в предлагания продукт емоцията, от която те имат нужда в своя дом.

Според Lynn Chipperfield, изпълнителен дуректор на Furniture Brands International, в тежки за икономиката времена, когато пазарите са разтърсени, само стабилните марки оцеляват.

Образците в обзавеждането от 18 и 19 век възкръсват с нови имена. За тази цел реставраторите мебелисти по света избират имена на знаменитости. Бюфет Хемингуей или тоалетка Мария Антоанета – названията на реставрираните антики говорят сами за себе си.

Вече не само колекционери се интересуват от старинно обзавеждане. Все повече хора осъзнават, че реставрираните уникати с времето само вдигат цената си. Те ще донесат печалба дори ако междувременно бъдат използвани в дома!

И когато решим да ги продаваме, добре е да знаем, че въпросът за добавената стойност, за ценностите, става все по-определящ. Ние трябва да оставим следа в съзнанието на потребителите – ясна представа за това, което обзавеждането означава за тях.

Мебелите от средата на миналия век вече са на достатъчна възраст, за да се предлагат като ‘старинни’. Всъщност тяхното търсене бележи стабилен ръст през последното десетилетие.

Cindy Hoedel от уеб портала The Internet Antiques Guide сравнява ротацията на „модерното” при обзавеждането с цветните кончета на детската въртележка в лунапарка. Според нея стиловете се въртят по същия начин.

---Бидермайер /Biedermeier/ - старинни мебели от Германия и Австрия изработени между 1815 и 1848.

---Мисионерски стил /Mission StyleFurniture/ - от края на 19 век. Името идва от испанските мисионери, които са изградили първите селища на територията на днешна Калифорния. Дизайнът е смесица от Art Nouveau и ранните американски стилове. Характерен е със семпли хоризонтални и вертикални линии.

---‘Френски имперски стил’ /French EmpireFurniture/. Отнася се за периода след Неокласицизма - главно за 19 век. Името на този стил не е случайно – казано на модерен език, той е бил изпозлван като ПР стратегия за утвърдаване имиджа на Наполеон и разрастващата се Френска империя. Дори мебели, изработвани в други страни, можели да получат етикета ‘имперски’. Тази стилистика разчита на СИМВОЛИКАТА в дизайна и МАСИВНИТЕ орнаменти. В нея са инкорпорирани елементи от архитектурата и изящните изкуства в Древна Гърция и Древен Рим.
 
Други две теми, които се завръщат в мебелния дизайн сега са English Regency и French Directoire – стилове, които отново залагат на изчистени линии и опростен силует. Изглежда властващият минимализъм повлиява дори на античните мебели.

"Предназначението на изкуството е не да представя външния вид на нещата, а да изразява тяхната вътрешна значимост"

--------Аристотел